Новини

Нехегемонистични социологии: от контексти към практики

Детайли: Публикувана на Четвъртък, 24 Октомври 2013 12:14

Програма на международна конференция

София, 17-19 октомври 2013

bsa2 Осмислянето на социологията в хода на социалните трансформации и доминиращите научни тенденции винаги е съпътствало развитието на дисциплината. Днес, в епохата на нарастваща глобализация, на екологични рискове и дигитален бум, на интердисциплинарни и международни изследвания, социологията и социалните науки продължават рефлексията върху собствените си практики с цел успешно изпълнение на тяхната научна и социална мисия. Рядко обаче развитието на социалните науки се анализира от гледна точка, която се явява обща за редица икономически, политически, културни и дисциплинарни ситуации, а именно нехегемонистичната изследователска нагласа към света. Става въпрос за специфично отношение към света и форми на научна дейност, в които изследователят няма доминираща позиция и се оказва в различни зависимости, от институционални до финансови.

Тръгвайки от тази констатация, поставяме съществения за упражняване на нашата професия въпрос: Как правим социология и провеждаме изследвания, когато сме или се оказваме в нехегемонистична позиция? Този въпрос е в основата на колективната рефлексия за начините на практикуване на социологията в подчинени или субординирани отношения. Веднага отбелязваме, че те не са нито съдба, нито статут. Дадена нехегемонистична ситуация може да бъде резултат от променяща се конфигурация от актьори, отношения и институционални механизми, които правят така, че или условията за действие са дефинирани другаде или от други, или не разполагаме със средства и потенциал за влияние върху условията. С други думи, променящи се, полиморфни, многоаспектни, отношенията на зависимост, характеризиращи дадена ситуация, са винаги в процес на конструиране, и в този смисъл, подлежат на промяна.

Целта на международния форум е да срещне опита на изследователи с различна национална, институционална, дисциплинарна и професионална принадлежност, за да бъдат идентифицирани и анализирани нехегемонистични социологически практики. Съчетавайки геополитическото, географското, социоисторическото, епистемологичното и дисциплинарното измерение на производството на научни знания, очертаваме следните тематични оси на дебата:

нехегемонията като подход към света;
производства на знания в нехегемонистични контексти, места и изследователски полета;
нехегемонистични практики и социологически анализ.

Конференцията се организира от: Институт за изследване на обществата и знанието при БАН; Катедра Социология на СУ “Св. Климент Охридски”, ИК24 „Малки общества и конструиране на знание” на Международната асоциация на френскиговорещите социолоз; Френски институт България; Българска социологическа асоциация. С финансовата подкрепа на Университетската агенция на франкофонията.

Международен научен комитет

Жак Л. БУШЕ, Университет на Квебек в Утауе, Квебек/Канада

Лиляна ДЕЯНОВА, СУ „Св. Климент Охридски”, България

Серж ДЮФУЛОН, Университет „Пиер Мендес Франс”, Гренобъл, Франция

Михай Дину ГЕОРГИУ, Университет „Александру Йоан Куза”, Яш, Румъния/Европейски център по социология и политическа наука, Париж, Франция

Милева ГУРОВСКА, Университет в Скопие, Македония

Светла КОЛЕВА, Институт за изследване на обществата и знанието, БАН, България

Жил РУЕ, Университет Париж Декарт, Франция/Френски институт в България/ Университет в Банска Бистрица, Словакия

Марк-Анри СУЛЕ, Университет във Фрибург, Швейцария

Жосеф-Ивон ТЕРИЙО, Университет на Квебек в Монреал, Квебек/Канада

Организационен комитет

Лиляна ДЕЯНОВА, СУ „Св. Климент Охридски”, България

Момчил ХРИСТОВ, СУ „Св. Климент Охридски”, България

Галина КОЛЕВА, Институт за изследване на обществата и знанието, БАН, България

Светла КОЛЕВА, Институт за изследване на обществата и знанието, БАН, България

Петя ТОДОРОВА,Институт за изследване на обществата и знанието, БАН, България

Владимир ВЛАДОВ, Институт за изследване на обществата и знанието, БАН, България

Боян ЗНЕПОЛСКИ, СУ „Св. Климент Охридски”, България

Работните езици на конференцията са френски и български. Кръглата маса и тематичните сесии ще се сътоят на френски език. Симултантен превод е осигурен по време на пленарните сесии на 18 октомври 2013 г.

http://bsa-bg.org/components/com_jce/editor/tiny_mce/plugins/article/img/readmore.png); color: rgb(87, 71, 95); font-family: Verdana, Arial, Helvetica, sans-serif; font-size: 12px; line-height: normal; word-spacing: 0px;">

ПРОГРАМА

НЕХЕГЕМОНИСТИЧНИТЕ СОЦИОЛОГИИ: ОТ КОНТЕКСТИ КЪМ ПРАКТИКИ

Четвъртък, 17 октомври 2013

Френски Институт в България, ул. „Дякон Игнатий”, 2

17.00-19.30 Кръгла маса (на френски език)

Модератори: Жил Руе и Светла Колева

Дискутант: Марк-Анри Суле

Ферхат КЕНТЕЛ, Университет Шехир, Истанбул, Турция, Социологията в хегемонистичния социален свят

Имед МЕЛИТИ, Висш институт за науките за човека/Институт за изследване на съвременен Магреб, Тунис, Тунис, Надеждна ли е „местната“ социология?

Лиляна ДЕЯНОВА, СУ „Св. Климент Охридски”, София, България, Призракът на заговора, критичното мислене и хетерономията на социалните науки

Михай Дину ГЕОРГИУ, Университет „Александру Йоан Куза”, Яш, Румъния/Европейски център по социология и политическа наука, Париж, Франция, Румънските университети, спекулативен балон? Тяхното реформиране, от либерализация към неолиберализъм

Жак Л. БУШЕ, Университет на Квебек в Утауе, Гатино, Квебек/Канада, Всеобщото открива ли се в частното? Социологията на социалните практики в нехегемонен контекст

Серж ДЮФУЛОН, Университет „Пиер Мендес Франс”, Гренобъл, Франция, Обектите-табу на социологията: армията и ясновидството

19.30 – 20.30 ч. Коктейл

Петък, 18 октомври 2013

СУ „Св. Климент Охридски”, ауд. 65

9.00 – 9.30 Откриване (симултатен превод)

Приветствия

Иван ИЛЧЕВ, Ректор на СУ „Св. Климент Охридски”

Румяна СТОИЛОВА, Директор на Института за изследване на обществата и знанието, БАН

Михаил МИРЧЕВ, Председател на Българската социологическа асоциация

Дидие ВРАНКЕН, Председател на Международната асоциация на френскиговорещите социолози, Университет в Лиеж, Белгия, Когато социологическите знания надхвърлят техните контексти

9.30-11.30 Пленарно заседание: Множество социологии?

Модератор: Марк-Анри Суле

Лоранс РУЛО-БЕРЖЕ, Национален център за научни изследвания/Висше училище, Лион, Франция, Пост-западни социологии: от Азия до Европа

Петя КАБАКЧИЕВА, СУ „Св. Климент Охридски”, София, България,Как да мислим комунистическите общества

Жозеф-Ивон ТЕРИЙО, Университет на Квебек в Монреал, Квебек/Канада, Какво означава „общество“ в „малките общества“

Ян СПУРК, Университет Париж Декарт, Франция, Критична социология или претенции за анти-хегемония

11.30 – 12.00 Кафе-пауза

12.00 – 13.00 Пленарно заседание: Социологии: предизвикателства и пътища за обновяване

Модератор: Андре Пьотита

Рама БУРКИА, Университет МохамедVАгдал Рабат, Мароко, „Социологически приближения“ до обществата в движение: Размисли за „арабската пролет“

Мохамед БЕНГЕРНА, Център за научни изследвания по приложна икономика за развитие – Ел Хамадиа – Алжир, Алжир, Социология и социолози пред изпитанието на съвременните промени в алжирското общество

Жан-Франсоа ЛАЕ, Университет Париж VIII Венсен, Сен-Дьони, Франция, Аник МАДЕК, Университет на западен Бретан, Франция, Нюма МЮРАР, Университет Париж VII, Франция, Възможност за наративна социология

Петък, 18 октомври 2013

Хотел на БАН (Дом на учения), бул. „Шипченски проход” 50

Тематични сесии (на френски език):

14.30 – 16.30 ч. Първа сесия: Нехегемонията като подход към света

Модератори: Режин Обоа и Момчил Христов

Петя ТОДОРОВА, Институт за изследване на обществата и знанието, София, България, Mетодологии в синергетика за социологически подход към съвременния фрагментиран свят

Доминик КАРДОН, Лаборатория SENSE (OrangeLabs)/Университет в Марн ла Вале, Франция, Алтернатива на хегемонистичните медии в Интернет: за дигиталните светулки

Ан ПИРИУ,Фондация Дом на науките за човека, Париж, Франция, Африканистки социални науки: „науки по поръчка“

Жан-Франсоа ЛАНИЕЛ, Университет на Квебек в Монреал, Квебек/Канада, Малките нации през погледа на политическата социология на нацията

Лидия ХРИСТОВА, Институт за икономически, политически и правни изследвания, Скопие, Македония, Социалните науки в света на хегемонията

16.30 -17.00 Кафе-пауза

17.00 – 19.00 ч. Втора сесия: Производство на знания за социалното в нехегемоностични места, контексти и полета

Модератори: Жан-Марк Ларуш и Петя Тодорова

Абдесатар САХБАНИ, Университет в Тунис, Тунис, Социологията в сътресенията на революцията

Милева ГЮРОВСКА, Университет в Скопие, Македония, Социологията в университетите: между класическата концепция и неолибералната парадигма

Янита АНДОНОВА, Венсан БРЮЛОА, Университет Париж 13/LabSIC, Франция, Принос на социологията към информационно-комуникационните науки в предприятията

Корина ЙОСИФ, Институт за фолклорни архиви на Румънската академия на науките, филиал в Клуж, Румъния, (Политическата) цена на традициите и пазарът на фолклор: медийни практики, свързани с фолклора след краха на комунистическите режими в Източна Европа

Патрисия ВАНИЕ, Университет Тулуза II-Льо Мирай, Франция, Изграждане на социологията в провинцията: ролята на Реймон Льодрю в Тулуза в периода 1960-1980 г.

19.30 Вечеря

Събота, 19 октомври 2013

Хотел на БАН (Дом на учения), бул. „Шипченски проход” 50

9.00-11.30 Трета сесия:Нехегемонистични практики и социологически анализ

Модератори: Патрисия Ваниеи Боян Знеполски

Жил РУЕ, Университет Париж Декарт, Франция/Френски Институт в България/Университет в Банска Бистрица, Словакия, Граници и истории на дисциплините

Мари-Бланш ТАОН, Университет в Отава, Онтарио/Канада, „Равенството мъж-жена” в една нация

Кристоф ЖАКУД, Университет в Нюшател/CIES, Швейцария, Доминик МАЛАТЕСТА, Висше училище за социална дейност и здраве/EESP, Лозана, Швейцария, Доминик ГОЛЕ, Висше училище за социална дейност и здраве, Лозана/EESP, Швейцария, Да кажат крехките публики: хегемонните социологии като теоретично насилие. Един швейцарски случай

Ратиба ХАДЖ-МУСА, Университет Йорк, Торонто, Онтарио/Канада, Да запазим духа и да забравим писмото: Размисли за публичната сфера в Магреб заедно с и против Голямата теория

Жан РЮФИЕ, Национален център за научни изследвания, Лион, Франция, Курс по социология за управляващи: преподаване на вземането на решения като неподчинение

Мохамед АКЛИ ФАРАДЖИ, Университет в Беджая, Алжир, Социологическото изследване между политическия дискурс и социалната реалност

Кристиана КОНСТАНТОПУЛУ, Университет Пантеон, Атина, Гърция, Екология и пътуването на сьомгата: телевизионни дискурси и социология

11.30 – 12.00 Кафе-пауза

12.00-13.00 Закриване

Представяне на книгата Les sciences sociales et leurs publics. Engagements et distanciations /Социалните науки и техните публики. Ангажирания дистанцирания, Mihai Dinu Gheorghiu et Paul Arnault (éditeurs), Iasi, Université Alexandru Ioan Cuza, 2013.

Бъдещи събития

Средната класа като предпоставка за стабилност на обществото - петнадесет години по-късно

Детайли: Публикувана на Неделя, 08 Септември 2013 09:54

Уважаеми колеги,

Имаме удоволствието да ви поканим на Втора международна конференция за средната класа „Средната класа като предпоставка за стабилност на обществото: петнадесет години по-късно”, посветена на 60 годишнината на проф. Николай Тилкиджиев

Философията на конференцията е изградена върху разбирането, че дебатът за природата на съвременните общества, за техните особености, сходства и различия, за преживяваните от тях кризи изисква цялостен анализ на процесите, протичащи в средната класа.

Какви са значимите промени в средната класа през последните петнадесет години? Какви са трансформациите в нейната структура, стратификационни особености и идентичност след трудностите, които преживяват всички съвременни общества – и развитите, и развиващите се, и на Изток, и на Запад? Стопява ли световната икономическа криза средната класа и изчезва ли тя в най-засегнатите региони? Типичен феномен на нашето време ли е т. нар. „тревожна средна класа”?

Конференцията е ориентирана към широк спектър от проблеми:

Теоретико-концептуални въпроси на изучаването на средната класа, на нейната природа, формиране, репродуциране, развитие, стабилизация, социално-груповата й мобилност;
Българската средна класа – социалноикономически, културен, политически и т.н. статус, развитие, идентификация, мобилност, проблеми пред социално-груповата й стабилизация, джендър и етнически особености и други;
Средната класа в сравнителна перспектива, социално групови характеристики на средната класа в пост-комунистическите и в развитите съвременни общества, сравнение на средните класи в исторически, регионален, национален, цивилизационен и т.н. контекст;
Стратификационни особености на различните социално-групови образувания, принадлежащи към средната класа – предприемачи, мениджъри, професионалисти, специалисти и експерти, „стара” и „нова”, „ниска”, „средна” и „висока” средна класа и други;
Методологически и методически проблеми, свързани с измерването на средната класа, с основните определящи я индикатори и с границите между отделните социални групи;
Субективната средна класа и идентификацията с нея;
Културна идентичност, образователни постижения и ценности на средната класа, морални норми и естетически вкусове
Политическата култура и поведение на средната класа;
Модели на потребление, свободно време и стил на живот на средната класа;

Конференцията е посветена на 60 годишнината на проф. Николай Тилкиджиев, чието име е емблематично за съвременната българската социология в областта на средната класа и социалната стратификация. Той е главен организатор на международната конференция „Средната класа като предпоставка за стабилност на обществото”, проведена през 1998 г. – време, в което твърдението, че съществува средна класа в България и в други пост-комунистически общества звучи най-малкото абсурдно и всяка дискусия, свързана с нея започва и завършва с въпроса „Има ли средна класа?”

Как се е променила средната класа през петнадесетте години, които отминаха от Първата международна конференция, посветена на това значимо и емблематично за съвременните общества социално-групово образувание? Какви са промените в теоретическите ни подходи към нея, в методологията и методиките, с които я изследваме? До какви нови изводи и обобщения сме достигнали и с какво нейното изучаване е допринесло за по-цялостно разбиране на обществото, в които живеем? Какви са практикоприложните резултати и постижения от изследването на средната класа? С какво те допринасят за „изкристализация” на разбирането за нейната социално-групова позиция? Успяхме ли с изследователската си работа да предложим на обществеността и на управляващите ясна и разбираема концепция за средната класа и за нейната социална роля, убедихме ли ги в нейната значимост за стабилността на обществото?

Целта на Втората международна конференция за средната класа е да предложи отговори на тези и други подобни теоретически, методологически и практикоприложни въпроси.

Конференцията ще се състои на 3 и 4 декември 2013 г. в София.

Конференцията ще се проведе на английски и български език, като чуждестранните участници, както и българските колеги, които имат възможност ще представят докладите си на английски език. За българските колеги, които изнесат докладите си на български език ще се организират специални сесии.

Желаещите да участват да изпратят заглавие и резюме на своя доклад (до 150 думи) до 30 септември 2013 на адреси: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите. и Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.

До средата на октомври т.г. заявилите желание за участие ще получат на електронния си адрес съобщение за включването на докладите им в програмата на конференцията, а самата програма ще им бъде изпратена до средата на ноември т.г.

Пътните, нощувките и дневните разходи са за сметка на участниците, като всички те са освободени от такса за правоучастие.

Организационен комитет:

Румяна Стоилова, директор на ИИОЗ при БАН, председател на ИК „Социална стратификация” при БСА

Мая Келиян, ИИОЗ

Михаил Мирчев – председател на БСА, УНСС

Милена Стефанова, зам.-ректор на СУ „Св. Климент Охридски”

Петя Кабакчиева, ръководител на катедра „Социология” в СУ „Св. Климент Охридски”

Сийка Ковачева, зам.-декан на Философско-исторически факултет на ПУ „Паисий Хилендарски”

Валентина Миленкова, ЮЗУ „Неофит Рилски”, Благоевград

Светла Колева, председател на Балкански социологически форум

Лилия Димова, директор на Агенция за социални анализи

Валтер Мюлер, Университет Майнхайм, Германия

Хари Мелин, зам.-ректор на Университет Тампере, Финландия

Йоуко Никула, Университет Хелзинки, Финландия

ДЕКЛАРАЦИЯ от името на професионалната общност на социолозите в България по повод обявеното закриване на НЦИОМ

Детайли: Публикувана на Неделя, 08 Септември 2013 09:52

Уважаеми г-н Миков,

Уважаеми Дами и Господа,

Ние, представителите на социологическата колегия и общност в България, изразяваме своето недоумение от намерението да бъде закрит НЦИОМ – като единствен държавен институт за регулярни, професионални, публични изследванияна общественото мнение в Българияи за политически рейтинги.

Това намерение за закриване бе изразено от председателя на 42-то НС г-н Михаил Миков. Няма информация този въпрос, дилемата НЦИОМ да бъде закрит или не, да е обсъждан в Народното събрание – на Комисия, в Пленарна зала, на целева Експертна среща. Не можем да приемем, че въпрос от такава институционална и публична важност може да бъде еднолично решение.

Социологията, приложена методологически и инструментално в изследванията на общественото мнение и политическите рейтинги, е утвърдена демократична ценност и неотменим публичен инструмент за реална демократичност, за публичен диалог и обратна връзка към властта – вече повече от 70 години в Европа. Всяко посегателство върху нейните институции и публичния й авторитет може да се тълкува като посегателство над демокрацията.

Една от основните й роли е свързана с изследванията на общественото мнение, които представят различните или консенсусни виждания на хората по един или друг проблем, оценките за конкретните политики, гражданските очаквания и приоритети. В този смисъл тези изследвания са необходим коректив за всяко демократично управление. Те са важен източник на информация и предпоставка за вземане на ефективни управленски решения.

В тази връзка буди недоумение изявлението на председателя на НС, че този Парламент и Правителството нямат нужда от такъв демократичен инструмент. НС ще се откаже от институция, която бързо и коректно може да показва картината на общественото мнение, ще го прави регулярно и при ясни правила за работа и публикуване на данните.

Нека отново подчертаем, че НЦИОМ е публична изследователска институция. Данните и анализите от изследванията са публични и подлежат на обществен контрол. Това не може да се изисква от частните агенции. НЦИОМ обслужва всички заинтересовани лица – управляващи и опозиция, активни граждани и професионалисти, държавни и частни медии, чуждестранни наблюдатели.

Освен това в НЦИОМ има изключително ценен методически архив, както и база данни от стотиците проведени изследвания. Това не бива да се погуби. Не бива да се затвори и достъпът до тази база данни.

От не по-малка важност е въпросът и за източника на финансиране на регулярните рейтингови изследвания. Тук нещата са ясни, има държавен механизъм за контрол. Относно частните агенции това не е така.

Уважаеми г-н Миков,

Уважаеми Дами и Господа,

Намираме за нужно ясно да декларираме, че по наше наблюдение и колегиална оценка, в досегашната си работа НЦИОМ се е придържал към основните професионални стандарти за изследвания и рейтинги. Съобразявал се е по една много проста причина – политическата опозиция ревностно следи данните на НЦИОМ и реагира остро. В такава ситуация на емоционални реакции и контрол никой изследовател не може да си позволи отклоняване от основните методики, нито да публикува изкривени данни.

Относно идеята към Народното събрание да заработи изследователска група за оценка ефективността на законодателството:

Ние като социолози адмирираме това намерение. Включително и защото при такава оценка е необходима и нашата социологическа експертиза. Но това не е основание да се закрива НЦИОМ.

Доброто решение е на НЦИОМ да му се даде и тази нова функция, както и да се включат в екипа му нови експерти и специалисти. Очевидно това е по-универсално и работещо решение.

В заключение,

ние като български социолози, имащи гражданска отговорност към просперитета на демокрацията в България в съответствие с европейските стандарти, с настоящата декларация изразяваме своето категорично несъгласие НЦИОМ да бъде закрит, защото той е и може да бъде ефективен инструмент на демократично представителство на гражданите и обратна връзка към Народното събрание по време на целия му мандат.

София, 26 август 2013

ПРИСЪЕДИНИЛИ се към тази Декларация:

Доц. д-р Петя Кабакчиева, Ръководител на катедра „Социология”, СУ „Кл. Охридски”, зам.-председател на УС на БСА (Българска социологическа асоциация)

Доц. д.с.н. Румяна Стоилова, Директор на Институт за изследване на обществата и знанието, БАН; председател на ИК „Социална стратификация и неравенства“, БСА; член на УС на БСА

Проф. д.с.н. Михаил Мирчев, Председател на УС на БСА; професор в УНСС; ръководител на Агенция АССА-М

Доц. д-р Светла Колева, Институт за изследване на обществата и знанието, БАН; член на УС на БСА

Доц. д-р Иван Чалъков, ръководител на Катедра Приложна и институционална социология, ПУ "П. Хилендарски", член на УС на БСА

Стоян Михайлов, Директор на МА Junction; член на УС на БСА

Божидар Христов, студент в НБУ; член на УС на БСА

Доц. д-р Сийка Ковачева, Зам. декан в Пловдивски университет

Доц. д-р Димитър Вацов, Ръководител на Департамент „Философия и социология”, НБУ

Проф. д.с.н. Георги Фотев, НБУ

Проф. д.с.н. Майя Грекова, катедра Социология, СУ ,"Св. Кл. Охридски"

Проф. Пепка Бояджиева, Институт за изследване на обществата и знанието, БАН

Проф. Валентина Златанова, Институт за изследване на обществата и знанието, БАН; председател на ИК „Отклоняващо се поведение” към БСА

Проф. д.с.н. Кольо Коев, НБУ, гл. редактор на сп. „Социологически проблеми”

Проф. д.с.н. Лиляна Деянова, катедра Социология, СУ "Св. Кл. Охридски"

Проф. д.с.н. Валентина Миленкова, катедра Социология, ЮЗУ "Н.Рилски",

Проф. д.с.н. Таня Неделчева, Институт за изследване на обществата и знанието, БАН

Проф. д.с.н. Георги Димитров, Катедра Европеистика, СУ "Св. Кл.Охридски"

Проф. д.с.н. Николай Найденов, Катедра Политология, СУ "Св. Кл. Охридски"

Доц. д. с.н. Огнян Минчев, СУ „Климент Охридски“

Доц. д-р Милена Якимова, Катедра Социология, СУ "Св. Кл. Охридски"

Доц. д-р Васил Киров, Институт за изследване на обществата и знанието, БАН

Доц. д-р Мариана Драганова, Институт за изследване на обществата и знанието, БАН

Доц. д-р Максим Молхов, Институт за изследване на обществата и знанието, БАН

Д-р Светослав Славов, управител на GfK, България

Мирослава Георгиева, зам. - директор на GfK, България

Елена Кирилова – собственик и управител на MAP Marketing Research, представител на ESOMARза България

Иво Желев, управител на МА ECTAT

Гл.ас. д-р Галина Колева, Институт за изследване на обществата и знанието, БАН

Гл.ас. д-р Алексей Пампоров, Институт за изследване на обществата и знанието, БАН

Гл.ас. д-р Теодора Карамелска, отговорен секретар на сп. „Социологически проблеми”, Институт за изследване на обществата и знанието, БАН, Н

Гл.ас. д-р Екатерина Маркова, Институт за изследване на обществата и знанието, БАН

Владимир Владов, Институт за изследване на обществата и знанието, БАН

Марияна Фъркова, Институт за изследване на обществата и знанието, БАН

Д-р Милена Кремъкова, научен сътрудник, Institute for Employment Research, University of Warwick, United Kingdom

Д-р Вера Стаевска, СУ "Св. Кл. Охридски"

Вероника Димитрова, асистент в Катедра „Социология”, СУ "Св. Кл. Охридски"

Васил Къдринов, социолог, Център „Хана Аренд”, София

Момчил Христов, докторант по социология, асистент към СУ "Св. Кл. Охридски"

Докторанти по социология:

Бойка Огнянова, Боряна Бунджулова, Георги Мандичев, Георги Медаров Емил Георгиев, Здравка Георгиева,Иванка Иванова, Ивелина Мончева, Леа Вайсова, Любомир Пожарлиев, Мариета Христова, Мартин Й. Иванов, Никола Атанасов, Никола Венков, Невена Германова, Стоян Новаков.

Асоциация на студентите по социология към СУ-АСССУ

Подписите на подкрепящите тази декларация са събрани

до 18 часа на 26 август 2013.

Градът и селото - предизвикателствата на ХХI в.

Детайли: Публикувана на Неделя, 08 Септември 2013 09:53

Драги колеги,

На всички ни е известно, че през 2013 година се навършиха 100 години от рождението на проф. Живко Ошавков, с чието име се свързва легитимацията на съвременната социология в семейството на българската наука. Той е първият директор на Института по социология при БАН и първият председател на БСА. Под негово ръководство се провеждат първите съвременни големи представителни емпирични социологически изследвания у нас. Тази годишнина ни дава възможност за нови размисли за социологията в България, за извървения път и перспективите, за консолидация на социологическата общност. В тази връзка организираме конференция на тема:

"Градът и селото - предизвикателствата на 21 век"

Безспорно темата на конференцията припомня за ЕСИ "Градът и селото - 68", проведено под ръководството на проф. Живко Ошавков и повторено като " Градът и селото - 86 " под ръководството на чл.кор. Стоян Михайлов. Конференцията обаче няма да бъде само за проблемите на градовете и селата на България. Тя тематично ще бъде обвързана с концепцията, че обществото практически живее в градовете и селата, реалният живот на обществото се случва чрез градовете и селата. Очакваме на конференцията колегите да представят своите размисли за обществото като глобализиращо се и локализиращо се; като развиващо се – фрагментирано и рисково, разделено и обединено и т.н. Надяваме се,че на тази конференция ще си дадат среща теоретичните проблеми с реалния живот на многообразното ежедневие на нашия български свят.Тръгвайки от ЕСИ "Градът и селото", ще проведем и разговор по въпросите на методологията и методиката на емпиричното социологическо изследване.

В рамките на проблемното поле на конференцията ще се организира и самостоятелна сесия за млади социолози.